Специална награда “Сетива за света”

Жури:

доц. д-р Силвия Борисова (ИФС – БАН)

гл. ас. д-р Владимир Раденков (УАСГ)

Юлиана Хичева – визуален артист (media art, живопис, фотография), докторант по естетика (ИФС – БАН)

О, ако човек можеше да има не пет, а петдесет или петстотин сетива!

Лоренцо Вала

Има ли природата глас? Имат ли език нощта, времето, снегът?

Какво е онова, което слепва мрака навън с душата ми тук?

И снегът ли бушува на улицата, или е натрупаното дълго минало?

Може би желанието и отчаянието разговарят на собствен език?

Рей Бредбъри („Желанието“)

Наградата се дава за открояване на сетивата, сетивните акценти и сетивността като цяло при създаването на късометражните филми.

Базисните сетива са: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Съответно сетивните акценти и обекти при тях могат да бъдат свързани със зримото (форми – конкретни или само загатнати; светлина, здрачевина, мрак; цветове – ярки, приглушени; контури – ясни и конкретни, размити; мащаби – близко и далечно), звука (природни и градски звуци; шум; гласове на хора и животни; внезапни, еднократни и повтарящи се, монотонни звуци; звуци на спокойствие и на тревога, и пр.), мириса (пресъздаването на аромати и миризми през визуалните кадри), вкуса (пресъздаването на познати и екзотични вкусове през плодове, блюда, билки, подправки и др. в качеството им на визуални обекти) и пресъздаването на усещането за допир (текстура на повърхността на даден обект – мека, твърда, студена, хладна, топла, гореща, грапава, гладка, рехава, пореста, плътна и др.; поддаването или съпротивлението при досега с даден обект; ръкостискане, прегръдка).

Сетивността включва още и усещането за равновесие (вкл. усещането за вертиго и морската болест), усещането за разположението на тялото в пространството, усещането за дълбочина, за натиск, за скорост, за болка, за вътрешното преживяване на времето и др.

Синестезия е естественото съчетаване на дейността на две и повече сетива; кинестезия е естественото съчетаване на дейността на сетивата и движението.

Като ориентири могат да послужат следните въпроси:

Различава ли се сетивното възприятие на едно дете от това на един възрастен? Ако да, по какво?
Има ли сетива, с които си служим по-често, а с други – по-рядко?
Как са свързани сетивата и емоциите? Защо например в моменти на радост и щастие светът наоколо е по-ярък, а в моменти на тъга и униние цветовете сякаш са по-приглушени бледи? Има ли например звуци, цветове и светлини за щастие, гордост, удовлетворение; и звуци, цветове и светлини (или отсъствието им) за отчаяние, гняв, печал? Можем ли по пътя на сетивността си да различим човешките емоции и чувства?
Можем ли през сетивата си – вглеждане, вслушване, допир, мирис – да станем по-близки и съпричастни с природата, растенията, живите същества и света около нас?
Как са свързани сетивата с паметта: с детството, в конкретни спомени, с конкретен човек? Изчезват ли спомените с отслабването или загубата на някое сетиво?
Може ли отсъствието на едно сетиво да бъде компенсирано от друго, или другите, и как?
Как при заснемането на един кадър може да бъде пресъздадена синестезията – съчетаването на поне две сетива; или пък кинестезията – да се съчетае сетивното възприятие или преживяване с движението?

Тематични филми:

• Made of Air

• Post Tenebras Lux

• Alike

• Acoustic Ocean

• Taste of Cherry (Tam e guilass)

• Dream 13 (minus even)

• Light

• Darkness

• Depths

• Ama

• The Gold Rush (*Cabin Scene)