Жури:

доц. д-р Людмила Андреева

доц. д-р Евдокия Христова

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ФИЛМ

              Всички филми малко или много се занимават с въпроси, които могат да се определят като психологически, независимо дали става дума за героите във филма, създателите на филма или неговата публика. Фантазията не може да надскочи реалността – тя само комбинира елементи, които са съществуващи и познати, понякога по неочакван и съвършено нов начин. В този смисъл фантазният свят на киното е тясно свързан с всекидневието и с проблемите на реалните хора. Френският режисьор, сценарист и филмов критик Жан-Люк Годар казва: „Изкуството ни привлича само с това, което разкрива за най-тайния ни Аз“. Филмите представляват мощна среда за изследване на човешката природа в нейния най-добър и най-лош вид, както и във всички точки по средата.

              Например:

Monsieur Ibrahim et les Fleurs du Coran (2003) („Мосю Ибрахим и цветята на Корана“)

Режисьор: Франсоа Дюпейрон

Сценаристи: Франсоа Дюпейрон и Ерик-Еманюел Шмит

Филмът е по роман на Албин Мишел, публикуван през 2001 г. Първоначално Ерик-Еманюел Шмит пише историята като пиеса, но по-късно тя е пренаписана като роман, а след това е превърната и във филм. Шмит базира историята на спомени от миналото на свой приятел и неговото взаимоотношение с дядо му.

              Филмът разказва за Момо – момче, което расте в Париж през 60-те години на ХХ век. Момо живее с баща си, майка му ги е напуснала, когато е бил малък. Тъй като майката отсъства, Момо отговаря за дома: той готви, чисти и купува храната. Баща му не му дава много пари за пазаруване, така че той трябва някак си да се справя. В крайна сметка се насочва към кражба от турски магазин за хранителни стоки, собственост на мосю Ибрахим. Мосю Ибрахим знае, че Момо краде от него, но вместо да го наказва, му помага. Той му показва как да пести пари и да направи много с малкото, което купува. Двамата стават много близки, докато мосю Ибрахим учи Момо на живота.

              В тази трогателна история се преплитат редица нишки и уроци: семейството на Момо е еврейско, макар баща му като че ли е загубил вярата си. Г-н Ибрахим е мюсюлманин. Религията обаче не ги разделя. Евреин и мюсюлманин изграждат силна връзка и се обичат като баща и син. Без значение какви са нашите различия, като хора би следвало да сме добри един към друг и да се стремим да си помагаме. Филмът изследва и избора, който има човек: да избере да е жертва или да побеждава трудностите в живота. Зрителите проследяват и възмъжаването на Момо, който става все по-зрял и придобива по-добро разбиране за света, както и цикъла на живота: докато едно цвете расте, разцъфва и повяхва (мосю Ибрахим), друго започва да цъфти, за да заеме неговото място (Момо).

The Count of Monte Cristo (2002) („Граф Монте Кристо“)

Режисьор: Кевин Рейнолдс

Сценаристи: Александър Дюма и Джей Уолпърт

              През цялата човешка история предателството е било разглеждано като едно от най-лошите престъпления, които хората могат да извършат срещу другите. От държавната измяна до разкриването на тайните на приятел пред трета страна, предаването на доверието на друг човек или група е акт на много тежка нелоялност, който причинява силна болка. Предателството, отмъщението, а понякога и прошката отдавна са популярна тема в киното, изследвайки въпросите за доверието, лоялността и желанието за справедливост. Това не е случайно, защото всички хора в един или друг момент от живота си са засегнати от малки и големи предателства, както и вероятно неволно също се превръщат в предатели по отношение на някого.

              Филмът е по романа на Александър Дюма, който създава една от най-известните истории за предателството и отмъщението: младият моряк Едмон Дантес е жертва на фалшиво обвинение в държавна измяна и е затворен. След като бяга от затвора, Дантес иска да отмъсти на онези, които са го предали и са откраднали живота му. Това е разказ за изкуплението, прошката и последствията от стремежа към отмъщение.

ДРУГИ ПРИМЕРИ:

• Trois Couleurs (trilogie);