Колкото по-поетично, толкова по-истинско.

Новалис

Изкуството е тъга по идеала.

*

Поетът е човек с въображение и психология на дете.

Андрей Тарковски, Уловеното време 

Изискванията към снимачния процес и възможностите за тяхното използване:

1. Всяко тяло трябва да се снима от определена гледна точка спрямо неговата повърхност.

Приложение:

• гледна точка, която показва формата на тялото най-изразително;
• гледна точка, която изразява определен възглед за това тяло (долен ракурс – огромно и силно);
• гледна точка, която приковава вниманието на зрителя със своята необичайност;
• ефекти на изненада от закриване на намиращото се отпред (Чаплин ридае, не: той разбира коктейл!).

2. Посредством гледната точка в дълбочина телата се разполагат едно зад друго или едно до друго.

Приложение:

• чрез перспективните наслагвания и припокривания се скрива маловажното и още повече се подчертава важното;
• ефекти на изненада чрез внезапното откриване на онова, което е било невидимо поради перспективното наслагване;
• визуално поглъщане – един обект, който застане пред друг, го „унищожава“;
• подчертаване на връзката между определени обекти чрез последователното им подреждане в дълбочина (затворникът и решетката);
• орнаментално въздействие на плоскостното изображение.

3. Относителност на размерите: онова, което се намира отпред, изглежда голямо, това, което е отзад – малко.

Приложение:

• подчертаване на отделни части от обекта (ботушите, проточени в кадър, изглеждат огромни);
• уголемяване и смаляване, за да бъдат онагледени отношенията на превъзходство. С една дума – променливост на съотношенията между размерите.

4. Разпределяне на светлината и сенките. Отпадане на цвета.

Приложение:

• Целенасочено моделиране на формите на едно тяло чрез разположението на светлините и сенките;
• Подчертаване, групиране, разчленяване, прикриване чрез разпределянето на светлините и сенките.

5. Полето на кадъра е ограничено.

Приложение:

• избор на изобразителния мотив;
• общ план и детайл;
• ефекти на изненада: изведнъж в изображението влиза нещо отвън, което поначало е съществувало, но е останало извън рамката на кадъра;
• засилване на напрежението – центърът на вниманието се намира извън рамката на кадъра. (Вижда се например само неговото въздействие върху лицата, които го наблюдават.)

6. Разстоянието от обекта е променливо.

Приложение:

• крупен и умален план;
• разстояние, при което събитието (обектът) се вижда оптимално добре (съответно за карфицата и за планината);
• относителност в мащаба на размерите (кукленска стаичка – човешка стая).

7. Отпадане на пространствено-времевата непрекъснатост.

Приложение:

• последователност (преплитане) на събития, протичащи в различно време;
• последователност на места, несвързани пространствено;
• характеризиране на определено място на действие посредством избрани части от него;
• композиция от кадри, които са свързани не пространствено-времево, а само смислово (символно) или по форма;
• „незабележим монтаж“ – илюзия за променена (фантастична) действителност (внезапно изникване, изчезване и т.н.).
• ритъм в редуването на кадрите чрез монтажа на „къси“ или „дълги“ кадри и т.н.

8. Отпадане на пространствените ориентири.

Приложение:

• относителност на движението – онова, което е неподвижно, се движи; движещото се е в покой;
• относителност на пространствените координати (вертикално, хоризонтално и т.н.).

9. Ограничаване на усещането за пространство и дълбочина.

Приложение:

• засилване на перспективните различия в размерите (вж. т. 3);
• засилване на перспективното подреждане в плоскостта (вж. т.2).

10. Отпадане на звука.

Приложение:

• вниманието се насочва по-силно към визуалното, например мимиката;
• характерът и въздействието на звука изпъкват особено ярко от това, че те трябва да бъдат транспонирани във визуалното (изстрелът – подплашеното излитане на птиците).

11. Камерата е подвижна.

Приложение:

• изобразяване на субективни усещания, като сгромолясване, издигане, олюляване, залитане, световъртеж и т.н.;
• изобразяване на такива субективни усещания, при които инидвидът остава непрекъснато в центъра на света (на ситуацията).

12. Обратна снимка.

Приложение:

• обръщане на посоката на движение в пространството;
• обръщане на процеси (късчета стъкло отново се слепват в едно цяло).

13. Цайтрафер.

Приложение:

• зримо ускоряване на някакво движение или процес – промяна на динамичния характер („припряност“);
• „пресоване“ на определени времеви интервали (дишането на цветята).

14. Цайтлупа.

Приложение:

1. видимо забавяне на някакво движение или процес, промяна на динамичния характер („инертност, плъзгане“);
2. разтегляне на определени времеви интервали (изясняване на бързо протичащи изменения).

15. Включване на стоп-кадри.

Приложение:

• внезапно спиране на движението; вкамененост (жената на Лот).

16. Оттъмнение, затъмнение, преливане.

Приложение:

• поставяне на цезури за разграничаване на различни епизоди;
• субективни усещания – пробуждане, заспиване;
• постигане на по-силен контакт и взаимосвързаност между два кадъра чрез преливане.

17. Двойна експозиция.

Приложение:

• хаос, неразбория;
• подчертаване на връзката чрез визуална последователност и преплитане;
• подчертаване на общите черти в символичен план;
• изменение на действителността (двойници).

18. Специални лещи.

Приложение:

• умножаване;
• деформация.

19. Кадри „без фокус“.

Приложение:

• субективни усещания – събуждане, заспиване;
• създаване на напрежение – постепенно експониране („бавно изплуване“ на изображението);
• насочване на погледа на зрителя към близкия или далечния план.

20. Снимки на огледални повърхности.

Приложение:

• разрушаване, деформиране на обекта, съответно на „света“.

Така още преди да сме решили какво точно ще снимаме с камерата, т.е. преди са подбрани обектите и събитията, да са построени декорите, да са подготвени актьорите и т.н., става ясно колко неограничени са възможностите за извличане на художествена форма и творческо пресъздаване на действителността, които се съдържат в самите кинематографични изисквания към снимачния процес.

Rudolf Arnheim, Film als Kunst, 1932