Колкото по-поетично, толкова по-истинско.
Новалис
Изкуството е тъга по идеала.
*
Поетът е човек с въображение и психология на дете.
Андрей Тарковски, Уловеното време
Изискванията към снимачния процес и възможностите за тяхното използване:
- Всяко тяло трябва да се снима от определена гледна точка спрямо неговата повърхност.
Приложение:
- гледна точка, която показва формата на тялото най-изразително;
- гледна точка, която изразява определен възглед за това тяло (долен ракурс – огромно и силно);
- гледна точка, която приковава вниманието на зрителя със своята необичайност;
- ефекти на изненада от закриване на намиращото се отпред (Чаплин ридае, не: той разбира коктейл!).
- Посредством гледната точка в дълбочина телата се разполагат едно зад друго или едно до друго.
Приложение:
- чрез перспективните наслагвания и припокривания се скрива маловажното и още повече се подчертава важното;
- ефекти на изненада чрез внезапното откриване на онова, което е било невидимо поради перспективното наслагване;
- визуално поглъщане – един обект, който застане пред друг, го „унищожава“;
- подчертаване на връзката между определени обекти чрез последователното им подреждане в дълбочина (затворникът и решетката);
- орнаментално въздействие на плоскостното изображение.
- Относителност на размерите: онова, което се намира отпред, изглежда голямо, това, което е отзад – малко.
Приложение:
- подчертаване на отделни части от обекта (ботушите, проточени в кадър, изглеждат огромни);
- уголемяване и смаляване, за да бъдат онагледени отношенията на превъзходство. С една дума – променливост на съотношенията между размерите.
- Разпределяне на светлината и сенките. Отпадане на цвета.
Приложение:
- Целенасочено моделиране на формите на едно тяло чрез разположението на светлините и сенките;
- Подчертаване, групиране, разчленяване, прикриване чрез разпределянето на светлините и сенките.
- Полето на кадъра е ограничено.
Приложение:
- избор на изобразителния мотив;
- общ план и детайл;
- ефекти на изненада: изведнъж в изображението влиза нещо отвън, което поначало е съществувало, но е останало извън рамката на кадъра;
- засилване на напрежението – центърът на вниманието се намира извън рамката на кадъра. (Вижда се например само неговото въздействие върху лицата, които го наблюдават.)
- Разстоянието от обекта е променливо.
Приложение:
- крупен и умален план;
- разстояние, при което събитието (обектът) се вижда оптимално добре (съответно за карфицата и за планината);
- относителност в мащаба на размерите (кукленска стаичка – човешка стая).
- Отпадане на пространствено-времевата непрекъснатост.
Приложение:
- последователност (преплитане) на събития, протичащи в различно време;
- последователност на места, несвързани пространствено;
- характеризиране на определено място на действие посредством избрани части от него;
- композиция от кадри, които са свързани не пространствено-времево, а само смислово (символно) или по форма;
- „незабележим монтаж“ – илюзия за променена (фантастична) действителност (внезапно изникване, изчезване и т.н.).
- ритъм в редуването на кадрите чрез монтажа на „къси“ или „дълги“ кадри и т.н.
- Отпадане на пространствените ориентири.
Приложение:
- относителност на движението – онова, което е неподвижно, се движи; движещото се е в покой;
- относителност на пространствените координати (вертикално, хоризонтално и т.н.).
- Ограничаване на усещането за пространство и дълбочина.
Приложение:
- засилване на перспективните различия в размерите (вж. т. 3);
- засилване на перспективното подреждане в плоскостта (вж. т.2).
- Отпадане на звука.
Приложение:
- вниманието се насочва по-силно към визуалното, например мимиката;
- характерът и въздействието на звука изпъкват особено ярко от това, че те трябва да бъдат транспонирани във визуалното (изстрелът – подплашеното излитане на птиците).
- Камерата е подвижна.
Приложение:
- изобразяване на субективни усещания, като сгромолясване, издигане, олюляване, залитане, световъртеж и т.н.;
- изобразяване на такива субективни усещания, при които инидвидът остава непрекъснато в центъра на света (на ситуацията).
- Обратна снимка.
Приложение:
- обръщане на посоката на движение в пространството;
- обръщане на процеси (късчета стъкло отново се слепват в едно цяло).
- Цайтрафер.
Приложение:
- зримо ускоряване на някакво движение или процес – промяна на динамичния характер („припряност“);
- „пресоване“ на определени времеви интервали (дишането на цветята).
- Цайтлупа.
Приложение:
- видимо забавяне на някакво движение или процес, промяна на динамичния характер („инертност, плъзгане“);
- разтегляне на определени времеви интервали (изясняване на бързо протичащи изменения).
- Включване на стоп-кадри.
Приложение:
- внезапно спиране на движението; вкамененост (жената на Лот).
- Оттъмнение, затъмнение, преливане.
Приложение:
- поставяне на цезури за разграничаване на различни епизоди;
- субективни усещания – пробуждане, заспиване;
- постигане на по-силен контакт и взаимосвързаност между два кадъра чрез преливане.
- Двойна експозиция.
Приложение:
- хаос, неразбория;
- подчертаване на връзката чрез визуална последователност и преплитане;
- подчертаване на общите черти в символичен план;
- изменение на действителността (двойници).
- Специални лещи.
Приложение:
- умножаване;
- деформация.
- Кадри „без фокус“.
Приложение:
- субективни усещания – събуждане, заспиване;
- създаване на напрежение – постепенно експониране („бавно изплуване“ на изображението);
- насочване на погледа на зрителя към близкия или далечния план.
- Снимки на огледални повърхности.
Приложение:
- разрушаване, деформиране на обекта, съответно на „света“.
Така още преди да сме решили какво точно ще снимаме с камерата, т.е. преди са подбрани обектите и събитията, да са построени декорите, да са подготвени актьорите и т.н., става ясно колко неограничени са възможностите за извличане на художествена форма и творческо пресъздаване на действителността, които се съдържат в самите кинематографични изисквания към снимачния процес.
Rudolf Arnheim, Film als Kunst, 1932