Антология

Колкото по-поетично, толкова по-истинско.

Новалис

Изкуството е тъга по идеала.

*

Поетът е човек с въображение и психология на дете.

Андрей Тарковски, Уловеното време 

Изискванията към снимачния процес и възможностите за тяхното използване:

  1. Всяко тяло трябва да се снима от определена гледна точка спрямо неговата повърхност.

Приложение:

  • гледна точка, която показва формата на тялото най-изразително;
  • гледна точка, която изразява определен възглед за това тяло (долен ракурс – огромно и силно);
  • гледна точка, която приковава вниманието на зрителя със своята необичайност;
  • ефекти на изненада от закриване на намиращото се отпред (Чаплин ридае, не: той разбира коктейл!).
  1. Посредством гледната точка в дълбочина телата се разполагат едно зад друго или едно до друго.

Приложение:

  • чрез перспективните наслагвания и припокривания се скрива маловажното и още повече се подчертава важното;
  • ефекти на изненада чрез внезапното откриване на онова, което е било невидимо поради перспективното наслагване;
  • визуално поглъщане – един обект, който застане пред друг, го „унищожава“;
  • подчертаване на връзката между определени обекти чрез последователното им подреждане в дълбочина (затворникът и решетката);
  • орнаментално въздействие на плоскостното изображение.
  1. Относителност на размерите: онова, което се намира отпред, изглежда голямо, това, което е отзад – малко.

Приложение:

  • подчертаване на отделни части от обекта (ботушите, проточени в кадър, изглеждат огромни);
  • уголемяване и смаляване, за да бъдат онагледени отношенията на превъзходство. С една дума – променливост на съотношенията между размерите.
  1. Разпределяне на светлината и сенките. Отпадане на цвета.

Приложение:

  • Целенасочено моделиране на формите на едно тяло чрез разположението на светлините и сенките;
  • Подчертаване, групиране, разчленяване, прикриване чрез разпределянето на светлините и сенките.
  1. Полето на кадъра е ограничено.

Приложение:

  • избор на изобразителния мотив;
  • общ план и детайл;
  • ефекти на изненада: изведнъж в изображението влиза нещо отвън, което поначало е съществувало, но е останало извън рамката на кадъра;
  • засилване на напрежението – центърът на вниманието се намира извън рамката на кадъра. (Вижда се например само неговото въздействие върху лицата, които го наблюдават.)
  1. Разстоянието от обекта е променливо.

Приложение:

  • крупен и умален план;
  • разстояние, при което събитието (обектът) се вижда оптимално добре (съответно за карфицата и за планината);
  • относителност в мащаба на размерите (кукленска стаичка – човешка стая).
  1. Отпадане на пространствено-времевата непрекъснатост.

Приложение:

  • последователност (преплитане) на събития, протичащи в различно време;
  • последователност на места, несвързани пространствено;
  • характеризиране на определено място на действие посредством избрани части от него;
  • композиция от кадри, които са свързани не пространствено-времево, а само смислово (символно) или по форма;
  • „незабележим монтаж“ – илюзия за променена (фантастична) действителност (внезапно изникване, изчезване и т.н.).
  • ритъм в редуването на кадрите чрез монтажа на „къси“ или „дълги“ кадри и т.н.
  1. Отпадане на пространствените ориентири.

Приложение:

  • относителност на движението – онова, което е неподвижно, се движи; движещото се е в покой;
  • относителност на пространствените координати (вертикално, хоризонтално и т.н.).
  1. Ограничаване на усещането за пространство и дълбочина.

Приложение:

  • засилване на перспективните различия в размерите (вж. т. 3);
  • засилване на перспективното подреждане в плоскостта (вж. т.2).
  1. Отпадане на звука.

Приложение:

  • вниманието се насочва по-силно към визуалното, например мимиката;
  • характерът и въздействието на звука изпъкват особено ярко от това, че те трябва да бъдат транспонирани във визуалното (изстрелът – подплашеното излитане на птиците).
  1. Камерата е подвижна.

Приложение:

  • изобразяване на субективни усещания, като сгромолясване, издигане, олюляване, залитане, световъртеж и т.н.;
  • изобразяване на такива субективни усещания, при които инидвидът остава непрекъснато в центъра на света (на ситуацията).
  1. Обратна снимка.

Приложение:

  • обръщане на посоката на движение в пространството;
  • обръщане на процеси (късчета стъкло отново се слепват в едно цяло).
  1. Цайтрафер.

Приложение:

  • зримо ускоряване на някакво движение или процес – промяна на динамичния характер („припряност“);
  • „пресоване“ на определени времеви интервали (дишането на цветята).
  1. Цайтлупа.

Приложение:

  1. видимо забавяне на някакво движение или процес, промяна на динамичния характер („инертност, плъзгане“);
  2. разтегляне на определени времеви интервали (изясняване на бързо протичащи изменения).
  1. Включване на стоп-кадри.

Приложение:

  • внезапно спиране на движението; вкамененост (жената на Лот).
  1. Оттъмнение, затъмнение, преливане.

Приложение:

  • поставяне на цезури за разграничаване на различни епизоди;
  • субективни усещания – пробуждане, заспиване;
  • постигане на по-силен контакт и взаимосвързаност между два кадъра чрез преливане.
  1. Двойна експозиция.

Приложение:

  • хаос, неразбория;
  • подчертаване на връзката чрез визуална последователност и преплитане;
  • подчертаване на общите черти в символичен план;
  • изменение на действителността (двойници).
  1. Специални лещи.

Приложение:

  • умножаване;
  • деформация.
  1. Кадри „без фокус“.

Приложение:

  • субективни усещания – събуждане, заспиване;
  • създаване на напрежение – постепенно експониране („бавно изплуване“ на изображението);
  • насочване на погледа на зрителя към близкия или далечния план.
  1. Снимки на огледални повърхности.

Приложение:

  • разрушаване, деформиране на обекта, съответно на „света“.

Така още преди да сме решили какво точно ще снимаме с камерата, т.е. преди са подбрани обектите и събитията, да са построени декорите, да са подготвени актьорите и т.н., става ясно колко неограничени са възможностите за извличане на художествена форма и творческо пресъздаване на действителността, които се съдържат в самите кинематографични изисквания към снимачния процес.

Rudolf Arnheim, Film als Kunst, 1932